Цивилизационното превъзходство на Лявото
(Лявата идея вчера, днес, утре)
Светът е в кризисно състояние. Крахът на либерализма и неолиберализма е крах на десните. Международният долар колабира, а капитализмът садистично възпроизвежда влудяващи неравенства. В криза обаче са и левите. Тяхното отстъпление и примиренчество е в противоречие с обективния ход на историята. Глобалната промяна е неизбежна, но накъде и как? На кого е бъдещето- на единиците от луксозните каюти или на милионите от третата класа в “Титаника” на XXI век?
Левите са мнозинство, но те се нуждаят от нови аргументи и нова политика за своя път, за успеха на благородната си мисия. Тази статия е за тях, за левите, за тяхното цивилизационно превъзходство над десните. Защото лявото има най-дълбоки корени, най-перспективна идентичност и насоченост, най-големи световни имена. Вярата в доброто и справедливостта, стремежът към равенство и свобода, философският и борческият заряд на Лявото са ненадминати величини. Лявото като идея,политика и начин на живот е на най-високото цивилизационно стъпало.
Лявото не трябва да се превръща в абстракция, а във всеки исторически период следва да има реално съдържание и своя автентична политика. В миналото Лявото има три основни поучителни опита:
–Парижката комуна от 1871г.-72 героични дни-триумф на пряката демокрация и самоизграждане на обществения живот отдолу чрез сдружения, кооперативи,взаимопомощ, себеуважение.Живот извън капиталистическите норми и вериги. Не случайно след погрома на Парижката комуна Христо Ботев призовава: “Плачете за Париж!Свобода или смърт! Хляб или куршум!“
–Съветският съюз (1922-1991г.)- на фона на Великата ? уска революция от 1917 година. 70 романтични и драматични години- най-героичната изява на Лявата идея с планетарни последствия.ССС? доказа за кратък исторически период градивната сила и спасителната срещу фашизма и колониализма роля на социализма в световен план.Народна ? епублика България също внесе свой принос и нюанси в реализацията на Лявата идея- нашият народ достигна 27-мо място съгласно индекса на ООН за човешкото развитие. Закъсняха обаче политическите и икономическите реформи в социалистическата общност.
–Синдикалните борби– през XX век активността на профсъюзите и влиянието на социалистическата система осигуриха значими социални права на трудещите се по света. Тези борби доведоха и до прогресивното подоходно облагане.
Лявото като реална политика намери трайни проекции в Латинска Америка и Азия след Великата Кубинска и Великата Китайска революции.
Историята ни задължава да се борим за пълното осъществяване на цивилизационните предимства на Лявото. Това го дължим в памет не само на такива исторически имена като-Маркс и Енгелс, Ленин и Сталин, Троцки и Бухарин, Ботев и Левски, Д. Благоев и Г. Кирков, Г.Димитров и В.Коларов, Мао и Дън,Фидел и Че, Долорес Ибарури и Алиенде…, но и в памет на най-значими интелектуалци като-Пабло Пикасо и Пабло Неруда, ? омен ? олан и Джани ? одари, Жюлио Кюри и Гарсия Маркес, Айнщайн и Чаплин, Смирненски и Вапцаров, Стефан Продев и Валери Петров, Ал. Лилов и…
Съвременното Ляво си пробива път в изключително турболентен и преимуществено капиталистически свят с постоянно променящи се правила и коалиции.
Автентичното Ляво днес включва 10 приоритетни ценности:
Съдбата на трудовите хора и защитата на правото на труд е призванието на левите.
Лявото е мир,дипломация,преговори,сигурност,сътрудничество. Лявото отхвърля войната, базите,блоковете, нелегитимните военни операции.
Всяка стъпка към прогреса трябва да е природосъобразна.Нарастващите екологични стандарти са императив.
Тя се базира върху равнопоставеност на различните форми на собственост:кооперативна, на трудовите колективи, частна, общинска, държавна. Смислена е балансираната и цифровизираната реална икономика.
? егулативните функции на държавите и общините са гаранция за устойчиво социално-икономическо развитие. Необходима е и адекватна международна регулационна система. Компетентната регулация не позволява превръщането на здравето,образованието и културата в стока. Компетентната регулация осигурява работеща солидарна икономика,неподвластна на стихията на пазара.
Ножицата между най-ниските и най-високите доходи следва да се стеснява,а данъчната ножица между тях да се разширява. Плоските данъци са патология.Само онази държава е социална,която има над 50% преразпределителна роля.
Левите отстояват правовия национален и международен ред,социалните и политическите права на гражданите,техните свободи.Те са за пряка демокрация и истинска представителна демокрация.
Пътят към равенството е пътя към човека с неговото естествено право на щастие, без дискриминация и експлоатация. Осъждане на всякакви прояви на неофашизъм, на антисемитизъм, русофобия и ксенофобия.
Те са абсолютно задължителни за ръководните кадри. Без тях няма доверие и трайни успехи.Другарството, колективизмът,съпричастността са отличителни качества за левите.
Тя е капитален ресурс и висша ценност за всяка автентична? национална или интернационална лява партия. Демократичният социализъм и социалната демокрация не са едно и също идейно-политическо пространство.Социалното начало съжителства с капиталистическата система,докато социалистическото начало преодолява тази система. Автентичната Левица постоянно преследва главната си цел- формирането на отвъдкапиталистическо солидарно общество с неизмеримо по-голяма социална справедливост. Капиталистическата Левица е непълноценен социален амортисьор. Да се обявяваш срещу неолиберализма и да си само за социална демокрация е утешително, но не и завладяващо занимание. Лявото е пътепоказател, когато не подменя своята идентичност и не забравя основната си цел. Голямата задача пред Лявото е не да управлява в капиталистически условия,а да ги преодолява и да приближава перспективата на социалистическото развитие.
Лявото още днес може и следва да се бори за своите ценности като прилага в управлението 5 приоритетни интегрирани политики:
А.Нова стопанска политика–на? базата на смесената реална икономика се планират многогодишни приоритети и насоки, цели и средства; с основен акцент върху образованието,науката, иновациите; със задължителна декартелизация и демонополизация; стратегическите сектори, природните ресурси и животоосигуряващите дейности са изключителна държавна и общинска собственост; съдействие за малкия и среден бизнес.
Б.Нова социална политика–тотална битка с бедността ,безработицата и социалното изключване; условия за бърз старт на младите в трудовия процес;прогресивна данъчна система и политика за човешки доходи;пенсионна система за достойна трета възраст; достъпно бюджетно здравеопазване и образование.
В.Нова културна и информационна политика- държавна и общинска подкрепа за културните институции и прояви;борба с необоснованата комерсиализация на културата;за обективна ,а не спекулативна журналистика; срещу медийни картели и монополи; свобода на словото и печата; за информационна сигурност.
Г.Нова природозащитна политика–всички аспекти на развитието следва да са екосъобразени и екоподчинени;природата е всесилна и нейната защита е общ планетарен дълг.
Д.Нова международна и външна политика-за единен мирен свят с ефективно работеща ООН; за Обединена Суверенна Европа; за консолидирани Балкани,интегрирани в нов солидарен Европейски съюз; за многовекторна външна политика без образ на врага.
Лявото днес има своя пример най-вече в лицето на КН? , която с всеобхватната стратегия “Един пояс-един път“ се превръща в глобален лидер. Необходимо е натрупване на „лявост“ във всички страни и континенти с оглед на възходящото цивилизационно развитие.
И днес лявото има неизброими светли и действащи имена като:Ноам Чомски и Славой Жижек,Оскар Лафонтен и Сара Вагенкнехт,Ален Бадиу и Бърни Сандърс,? ичард Улф и Янис Варуфакис, Си Дзинпин и Джереми Корбин, Сергей Кургинян и Васил Проданов,Искра Баева и Мария Пиргова,Анжел Вагенщайн и…
Цивилизационното превъзходство и цивилизационната привлекателност на Лявото произтичат от неговата природа и неговата мисия в утрешния ден.
Лявото е синоним на социалност,солидарност, съпричастност,състрадателност. Дясното се родее с егоизъм и себичност. Лявото фаворизира обществения интерес, докато Дясното абсолютилизира частния интерес. Фокусът на Лявото е Човекът, на Дясното – парите. Лявото е ангажирано и с големите, и с ежедневните проблеми на хората. То е чиста проба хуманизъм.
Лявото е Съпротива и Алтернатива,а не брошка върху износения и овехтял капиталистически костюм.Автентичното Ляво е социализъм и обществена хармония. Дясното е капитализъм и обществен разкол.В България то ни отведе на последните места по най-важните показатели за развитие и демокрация.
Автентичното Дясно може да е знаме на 1% от населението, докато потенциалът на Лявото са 99% от хората. Но този един процент е свръхорганизиран и е в постоянно състояние на война.
Двубоят между Левицата и Десницата,между Живота и Смъртта е безкомпромисен. Все по-ожесточен ще става сблъсъкът на виталната Лява идея с леталните десни интереси и дясното лицемерие. Лявото е не само младост,но още повече-мъдрост.Лявото е жизнен пламък, душевно равновесие, оптимистично състояние на духа. Затова то живее във всички поколения, по всички паралели и меридиани на света. Дясното, в крайна сметка, е? империализъм, който не може да бъде народен идеал и затова е без бъдеще.
Философията на Левите партии и Левите движения е да променят статуквото, да движат обществото напред. Да работят за мнозинството граждани във всички страни и за всички народи по света. Те са синтез на патриотичното с интернационално то и преследват глобални цели. Именно на такива национални и международни Левици е отредено през следващите десетилетия да изпълняват триединна историческа мисия:
С други думи ,историческата мисия на Левицата е да пренесе човечеството от неговата предистория към бъдещия земно-космически начин на съществуване. За да дойде времето на истинските хора, чието ДНК е Лявото.
Иван Генов- доктор по международно право
Александър Богданов- председател на ПП“ПОДЕМ“