ЛЯВОТО В ГЕОПОЛИТИЧЕСКИЯ ? ЕБУС

(Към геополитиката на Лявото)

?

Иван Генов,

доктор по международно право

?

А. Съществуващият геополитически лабиринт преимуществено се базира върху алчността на капитала, капитализма, империализма. Затова той постоянно възпроизвежда неравенства и бедност, конфликти и войни. В такъв ненормален свят температурата на земната цивилизация става все по-рискова и все по-често надхвърля 37°. Наглостта на единия ВИП-процент срещу многомилиардното човечество е безпределна. Високомерието на хегемона е държавен тероризъм. Нагонът за диктат е заплаха за световния мир. Статуквото, действащата все по-хаотично и турболентно геополитическа система, е безперспективно. Дясното в международните отношения е без бъдеще, път за никъде.

Геополитическото поведение на Лявото се предопределя от противоборството между идеологиите на основните международни центрове за влияние, от динамиката на международните реалности, от целите и задачите на левите сили в международен план, от тяхната планетарна мисия. Това поведение е насочено към натрупване на лявост и колективна мъдрост, на диалогичност и мирност, на хармонична социалност и екологичност. В крайна сметка, то е насочено към постигането на автентичен социализъм в универсален мащаб. В геополитическа перспектива мисията на Лявото е да нормализира междудържавните отношения и да гарантира мирния просперитет на човечеството. В този смисъл Лявото* е здравословен ценностен избор и е абсолютна геополитическа спасителна алтернатива на дясното пагубно международно статукво.

…

Б. За главните? фактори и тенденции в международния живот:

• В навечерието на 75-та годишнина от Победата във Втората световна война се правят неонацистки, антисемитски и русофобски опити за пренаписване на предисторията и историята на тази глобална война. Има категорични архивни документи и факти, има Нюрнбергски и Токийски трибунали, които доказват последователните и реални опити на съветското ръководство за недопускане на войната, които доказват решаващата роля на ССС? , на Червената армия, на Сталин и Жуков, за Победата над хитлерофашизма и японския милитаризъм. Сподвижниците и наследниците на нацизма, екзекуторите от Холокоста, нямат алиби в историята. Те са кафявите мулета в нечистоплътния западен поход срещу уроците от войната. Лявото е на страната на историята, а не на нейната подмяна.

Установената ООН-овска система за международна сигурност и сътрудничество показва едновременно и своята ефективност, и своя дефицит на ефективност. Победителките в антихитлеристката коалиция отдавна не са съюзници, а победените държави отдавна не са втора цигулка в международния оркестър. Числеността на Съвета за сигурност и правото на вето са обект на нарастващи атаки. Определен шанс за международния мир и сигурност, за възстановяване на международното доверие, би била пълноценната реализация на идеята на руския президент Путин за среща на държавите- победителки и постоянни членки на СС на ООН през тази година.

• Тъканта на международните отношения ще се бродира все по-ожесточено от такива противоречиви процеси като:
• Концентрация и деконцентрация, дифузия на световния потенциал на сила и развитие;
• Дискриминационна глобализация и егоистична регионализация, свободен и защитен пазар;
• Интеграция и дезинтеграция, национализъм и интернационализъм;
• Централизация и децентрализация в националните общества;
• ? егионална стабилност и субрегионална конфликтност;
• Стабилизация и дестабилизация, сигурност и несигурност.

• Пренарежда се международната класация на 10-те най-големи икономики (по БВП). Ако до 2015г. подреждането изглеждаше така: САЩ, КН? , Индия, Япония, Германия, ? усия, Бразилия, Индонезия, Великобритания, Франция, то четвърт век по-късно то ще е вече друго: КН? , Индия, САЩ, ? усия, Индонезия, Бразилия, Мексико, Япония, Германия, Великобритания.

Само след две десетилетия Петорката на света (след включване на духовните и военните компоненти към силата и авторитета на държавите) би била следната: ? усия, КН? , САЩ, Индия, Индонезия. В тази Петорка определящо е Триото. Съдбата на по-малките страни и народи ще е в пряка корелация с добре претеглените им отношения към глобалното Трио- ? усия, КН? , САЩ. Времето ще покаже дали третият ще остане достатъчно ефективен и равностоен, ако първият и вторият действат съгласувано и в унисон с левите императиви.

В. Занапред световната сигурност и развитие ще се предопределят преди всичко от няколко първокласни центрове и няколко регионални сили. Историята напомня за немалко империи и метрополии, чиито крах е свързан с водените от тях войни и присвояването на чужди богатства. В средата на ХХI век условен статут на първокласни империи могат да получат само ? усия, КН? , САЩ. Но този статут бързо се губи, ако се води империалистическа политика на войни и санкции, на доминация и дискриминация, на световен капитализъм. Империите могат да са със знак +, ако съдействат за всеобщото благосъстояние и развитие, ако гарантират международната сигурност. Ако стремежът към социализъм е в ядрото на тяхната политика.

1. Възраждане на ? уската империя

Последното десетилетие е доказателство, че необятната ? усия (като територия и ресурси, букет от народности и адекватна политика) възстановява и усилва своето международно влияние и авторитет. Тя все по-убедително съчетава евразийската си природа с европейската си принадлежност. Нейните „2 в 1“ работещи идентичности са източник на неизчерпаема сила. Тя е пряк съучастник в подема на Азия без да изоставя европейската си политика и култура. Голямата Евразия, а не демодираният западен центризъм, реабилитира мястото и ролята на ? усия в света.

Изграждането на ? усия като самостоятелен цивилизационен център е гаранция за нейното устойчиво развитие. Занапред ? усия е призвана да рестартира и модерно реализира автентичната съветска идея, а също така да съдейства за осъществяването на социалистическата идея в глобален мащаб. Това трябва да е алфата и омегата в руската политика след четвъртвековния оздравителен путиновски период.

Борбата за по-голямо равенство и повече свобода, за по-висока социално-икономическа справедливост и по-ефективен международен ред- това са стратегическите предимства, които ще предопределят привлекателността на Новата ? усия като градивна Империя на доброто и защитник на слабите. Империя по силата на собственото си ? духовно и материално развитие, а не за сметка на други страни и народи. ? усия все повече ще бъде оценявана като геомагнит и Спасител.

2. Поднебесната китайска империя

От „учителя на 10 000 поколения“ Конфуций до съвремието в лицето на Дън и другаря Си Китай уверено върви към световно лидерство. При това без да ревизира магистралата си, насочена към изграждането на социализъм с „китайски оттенък“. Тепърва ще сме свидетели не само на технологичното китайско чудо, но и на едно нарастващо и хладнокръвно китайско ? планетарно въздействие. Думата на Китай ще стане незаобиколим фактор в международните дела.

Поднебесната империя предлага съучастие на всички международни субекти в своя открит мегапроект „Един пояс- един път“- „Икономически пояс по пътя на коприната“. Възраждането на „Великият път на коприната“ под горната иновация е една от най-важните стратегически стъпки на Китай в посока на нейното утвърждаване като глобален лидер. Според авторите на проекта-преследва се изграждането на по-справедлива и балансирана световна икономическа система. Азиатските проекции на „Един пояс- един път“ са неизбежни, но очевидно ще има и други континентални разклонения, включително и европейски. Предстои нов етап в икономизацията на международните отношения. Няма как Изтокът- Китайската империя заедно със страните от АСЕАН, ШОС и ЕАИС- да не вземе исторически реванш от Запада (през 2050г. от 20 лидиращи икономики 12 ще бъдат азиатски).

3. Западната неолиберална империя

Тя е под патронажа и строгия контрол на САЩ. Все още изглежда всесилна. Но каубойската политика на американския елит и послушанието на ЕС крият нарастващи рискове за международното равновесие и равноправие. Неравностойната евроатлантическа връзка и политика могат да превърнат Европа и преди всичко нейната западна част в застаряваща аристокрация, в археологичен континентален музей. Старият континент ще е смислен заедно с Изтока без да изоставя и западните си корени. За Европа има светлина, ако е суверенна.

Западната либерална и неолиберална империя като недодялан капиталистически камък няма място в Пантеона на човечността. Империалистическата политика е без бъдеще- тя поражда кризи, бедност и войни за ресурси и господство. Само при радикални промени Западната империя може да претендира за величие. Ако не следва лозунга „Америка преди всичко!“. Ако се отнася уважително към ? уската и Китайската империи. Ако не воюва, а гради. Ако НАТО не превръща ЕС в плацдарм. Ако левите сили от двете страни на Атлантика станат определящи. Оптимистично е, че техният потенциал и борбеност нарастват.

…

При така очертания геополитически ребус Лявото следва да се ръководи от умна ? философия, основана върху геополитическа многовекторност, т. е. да работи с и във всяка Империя за осигуряването на глобалната хуманна и екологична промяна, за осигуряването на Победата на народите върху принципите на социализма.

–––––––––––––––

*Вж. Дума от 12.12.2019г. „За цивилизационното превъзходство на лявото“