НАШАТА П? ОГ? ОЗА ЗА БЪДЕЩАТА ГЕОПОЛИТИКА

Несъмнено светът предстои да изживее шока и последствията от коронавируса, както и страданията от кризите и депресиите в отделните държави.

Не бива да очакваме обаче, самоубийствен хаос и войни, унищожителни трусове. То ще е преувеличение и хиперболизиране на последствията.

След пандемията с коронавируса светът буквално ще премахне досегашния неолиберален модел на глобализация. Съвсем ясно е обаче, че елитите произведени от неолибералния глобализъм няма просто така да се оттеглят. Щом кризата започне да отшумява, ще тръгнат да налагат своите вербални приоритети и послания.

На първо място, че кризата доказва необходимостта от мощна наднационална власт. Т.е. федерализация на Европейския съюз и концентриране на още правомощия в Брюксел. Но едва ли ще се случи!

На второ място – в световно отношение, че следва да се извърши реално подчиняване на държавите на наднационалните органи – ООН, МВФ, Световната търговска организация и пр. Но няма да е приемливо!

На трето място – лансиране след пандемията на огромни ресурси в „зелени приоритети“, което не съответства на обществените нагласи и не кореспондира с пулсиращите икономически нужди.

От сега е ясно, че светът ще върви към обособяването на регионални пазари, концентрирани около трите супер сили САЩ, Китай и ? усия.

Предвид уязвимостта на глобалната икономика, със сигурност ще се тръгне чрез прибиране на важни производства, търговски и снабдителни вериги в националните граници. Ще започне създаването на собствен капацитет за производство на основни храни, медикаменти и пр., за да не се стига отново до жертви на извънредни събития от затворени граници и нарушени транспортни връзки. Това важи и за опазване на държавите от внасяне на зарази и нови пандемии.

На четвърто място е триумфалното завръщане на суверенните държави, които ще създават международни организации за сътрудничество, но ще запазват правото си да определят националния дневен ред.

На пето място – това ще е новия култ към автономията. Цели общности, държави ще градят стратегии и да стават все повече автономни при снабдяването на храни, лекарства, облекла, стоки за бита и др. Достатъчно е осъзнато, че автономията дава независимост и сигурност при глобални сътресения.

На шесто място – е борбата на човечеството срещу превръщането на държавите в дигитални концлагери. В Китай и ? усия вече се прилагат видео проследявания и лицево разпознаване, сега само за лица под карантина.

В Израел и Италия се ползват данни от мобилните оператори. Въведени с благородни намерения могат да се изкористят в мащабно ограничаване на свободата и правата и за това твърдим за превръщането им в концентрационни лагери.

На седмо място – световното лидерство вече няма да е във вида на глобална хегемония.

Очакваната геополитическа архитектура ще е свързана с трите супер сили – САЩ, Китай и ? усия на основата на конкуренцията, но и на взаимното зачитане. Твърденията, че Китай ще бъде новия безпрекословен глобален лидер не са достатъчно убедителни. Важна икономическа причина ще е изтеглянето на редица стоки и услуги от Китай от всички държави. Но най-важното за да стане една държава лидер трябва да отговаря на следващите три основни изисквания – икономически ресурси и мощности, военно-политическо могъщество и възприемане като лидер от суверенните държави. За сега и след коронавируса Китай може би ще запази развитието си и в икономиката да успее. Докато във военно-политическо отношения няма да застане преди ? усия. И въпреки, че Китай може да продължи своята икономическа експанзия, то в социално-културно отношение ще се забави, както ще се забави и „Един пояс и един път“.

П.П. „ПОДЕМ“

Х? ИСТОФО? ДОЧЕВ