АКСИОМИТЕ В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ДИЛЕМИТЕ ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА Иван Генов доктор по международно право

ДВЕ СА АЛТЕРНАТИВИТЕ ДА ОЦЕЛЕЕ КАПИТАЛИЗМА: ЕДНАТА Е МНОГО ЛОША, ДРУГАТА Е ОЩЕ ПО-ЛОША
май 22, 2020
24 май с Деня на българската култура и славянската писменост.
май 24, 2020
Всики

АКСИОМИТЕ В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ДИЛЕМИТЕ ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА Иван Генов доктор по международно право

Ñîôèÿ (4 àïðèë 2009) Ó÷ðåäèòåëåí êîíãðåñ íà ïàðòèÿ "Áúëãàðñêàòà ëåâèöà" ñå ñúñòîÿ â çàëà 9 íà ÍÄÊ.  Èíèöèàòèâíèÿ êîìèòåò ñà èíòåëåêòóàëöè, æóðíàëèñòè, ó÷åíè, îáùåñòâåíèöè, õîðà íà íàåìíèÿ òðóä. Äåëåãàòèòå ãëàñóâàõà åäèíîäóøíî èçáîðà íà Èâàí Ãåíîâ (íà ñíèìêàòà) çà ïðåäñåäàòåë íà ó÷ðåäèòåëíîòî ñúáðàíèå Ïðåñôîòî - ÁÒÀ ñíèìêà: Åëåíà Äèêîâà /ää/

АКСИОМИТЕ В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ДИЛЕМИТЕ ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА

 

Иван Генов

доктор по международно право

 

Аксиомите в международните отношения са златните правила, постулати, които са в тъканта на международната общност. Те са алфата и омегата на международните отношения.

Многовариантността в международния живот поражда дилеми пред външната политика. Техните решения предопределят характера и ефективността на тази политика.

Най-отговорното отношение към аксиомите и дилемите пряко засяга въпроса за мира и войната в глобален план и въпроса за развитието в национален и международен план.

***

А. Аксиомите

Неизчерпателно по-важни са следните:

1.Равновесието

Преди всичко- военно-политическото, социално-икономическото, природно-екологичното равновесие между цивилизационните центрове и държавите. Равновесието е нормата, докато доминацията и подчинението са аномалията. Политическото равновесие носи стабилност и предсказуемост. То е условие за мир и развитие. Неравновесието подкопава международните отношения. То е предпоставка за война и кризи.

Военно-политическото равновесие предполага равна сигурност за всички международни субекти и тяхна най-висока политическа отговорност.

Социално-икономическото равновесие означава сходни социални стандарти по света, повсеместно и универсално икономическо развитие.

Природно-екологичното равновесие е спасителната за живота на земята норма.

2.Противоречията

Противоречията са вечен спътник на международните отношения. Те следва да намират своите решения в общите рамки на равновесието. Подценяването и на най-незначителното международно противоречие може да дестабилизира цялата международна система. Противоречията трябва да получават адекватни и мирни решения. Последните са двигателят в международните отношения.

3.Взаимноизгодното сътрудничество

То възпроизвежда съзидателния и безопасен международен живот. Неговият антипод- конфронтацията, санкциите- е в разрез с нормалните международни процеси. Взаимноизгодното сътрудничество предполага взаимни ползи, плюсове за всички. Архаични са вижданията за международните игри като съревнования с нулев резултат. Съвременните международни игри трябва да са с положителен резултат за всеки участник.

4.Случайностите

Сами по себе си случайностите са толкова типични за международните отношения, колкото и закономерностите в международния живот. Понякога те имат решаващата роля. Например, Covid-19 е класическа случайност, която ще доведе до преформатиране на цялата международна система. Поради нестандартната си природа международните случайности изискват ускорена национална и интернационална реакция.

5.Международното право

Без правопорядък няма мир, няма международна общност. Има джунгла и състояние на война.

Оптималното международно право е цел и задача. В неговата основа лежи действащото (от време на време) класическо общо международно право, най-вече с трите си основни принципа- неупотреба на сила и на заплаха със сила, pacta sunt servanda (договорите трябва да се спазват), суверенно равенство.

Време е за актуализация на основните международноправни норми. Нужна е сериозна реформа на ООН и осъвременяване на нейния Устав. Нужно е предислоциране на щаб-квартирата на световната организация в посока на новия център на международното развитие.

Новото международно право трябва да е едновременно и юридическо огледало на диалога между цивилизациите, и юридическо отрицание на сблъсъка между тях. По същността си новото международно право следва да е междуцивилизационно право, действащо като императив, а не факултативно и избирателно. То изисква: зачитане на уникалността и ценностите на всяка цивилизация; неналагане на чужди ценностни стандарти; пълна съгласуваност при защитата на международния мир и сигурност; съвместна воля за универсално развитие; отстояване целостта на планетата. То изключва върховенството на една цивилизация, на която и да е държава над други цивилизации и държави. Не случайно Кант е мечтал за световна федерация с единно международно право, за да се постигне вечният мир.

 

Б. Дилемите

Международните дилеми изправят държавите пред труден избор между две противоположни възможности. Или-или, без трети вариант! Следват част от дилемите пред българската външна политика:

а. За еднополюсни или многополюсни международни отношения

Това е мега дилемата, базовата международна дилема. Изкуствените дилеми „Запад или Изток“, „Север или Юг“ не отчитат многообразието и единството на света.

Изборът- еднополюсен свят (под доминацията на САЩ) превръща всяка външна политика в еднопосочна, сателитна, несамостоятелна. Превръща всяка държава в безгръбначна, в „Държавата Yes“. Така България стана донор на американския ВПК и нейната външна политика вече е втора употреба на други държави.

Изборът- многополюсен свят е цивилизован избор. Той отваря врати и прозорци към цялостна, диверсифицирана, многовекторна външна политика без „образ на врага“. Този избор не отхвърля съюзническите отношения, а спомага за тяхното трасиране към всеобхватно сътрудничество и всеобща сигурност.

Европейската външна политика на България следва да вземе реванш от досегашната безплодна атлантическа външна политика. Самата общоевропейска външна политика и политика на сигурност се нуждае от суверенитет. Това не означава късане на трансатлантическата връзка, а цели нейната равнопоставеност.

б. За васална или за собствена енергийна политика

В тази сфера е недопустимо и опасно чужди фактори да играят с наши карти и за наша сметка. България може да влезе в Гинес по претърпени загуби и нереализирани ползи на полето на енергетиката- атомната, газопреносната, „Мариците 1 и 3“ и т.н.

Изборът – васална енергийна политика е престъпен, превръща ни в жертва на чужди интереси, лишава ни от колосални доходи. Управляващите се отказаха от българските предимства и дадоха шанс на други държави.

Изборът- собствена енергийна политика изисква категорично отстояване на националния интерес. При всички съобразявания с европейските директиви, при всички полезни диверсификации, никой не следва да пренебрегва решаващата енергийна роля на Русия в региона. Геоимперативът (географското положение на страната) е абсолютен. Съчетан с историята и традицията този императив (близостта ни с Русия) е вечен плюс за България.

в. За силата или за правото в международните отношения

И силата, и правото съпътстват международните отношения. Исторически силата се възприема като първичен фактор, а правото като вторичен. Нито един от тези фактори, обаче, не решава самостоятелно въпросите за войната и мира. Нека е ясно- съотношението между силата и правото не е нито обратно, нито правопропорционално. Тези феномени взаимно се отричат и взаимно се съчетават.

Изборът- решаващата роля на силата е избор на джунглата. В нея дори носителят на силата не е обречен на успех. Близкоизточната политика на САЩ, намесата им в други райони е ярко доказателство за слабостта на политиката на сила. От друга страна, силата съобразена с Устава на ООН като самоотбрана и като гарант на мирни отношения е позитивен фактор.

Изборът- решаващата роля на международното право води до демократизиране и хуманизиране на международните отношения. Този избор не подценява силовия фактор, но не го и фаворизира. Акцентът тук е, че проявата на силата трябва да става изключително в рамките на правото. Така или иначе развитието на международната система преминава от силата към правото и е свързано с поетапното преодоляване на силата от правото, с установяването на все по-всеобхватна правна уредба за забрана на силата.

г. За сенчеста политика и двойни стандарти или за морал и доверие в политиката

Въпросът за морала и разминаването с него, за дипломатическата тайна и тайната дипломация винаги е стоял на дневен ред.

Изборът- сенчеста политика и двойни стандарти е миналото в международната политика, но все още се практикува от немалко държави. Той дава измамни и краткотрайни резултати.

Изборът- морал и доверие в политиката води до „очовечаване“ на международните отношения, до нравственост в международните дела.

д. За аматьорска или за професионална дипломация

В продължение на 30 години, с някои изключения, българската дипломация е с етикет „мисия Лондон“. Аномалия след аномалия на министерско равнище. Трагедия след трагедия на зам. министерско, посланическо и консулско равнище.

Изборът- аматьорска дипломация е директен удар срещу националната сигурност. МВнР е специализирано ведомство и в него няма място за експерименти.

Изборът- професионална дипломация е абсолютно необходимо условие за ефективна външна политика, за утвърждаване на България като един от основните културно-исторически темели на Европа.

 

В. Шахматните дъски в международната политика

Прословутата „Голяма шахматна дъска“ на Бжежински бе наръчник на редица американски президенти, вкл. на Тръмп. Всички те подценяват обстоятелството, че стремежът към глобално лидерство и глобално превъзходство поражда глобално недоволство и води до нарастващи самозащитни мерки. Имам предвид:

  • „Голямата шахматна дъска“ (върху учението на Конфуций и Мао) на спокойния Си Дзинпин за съучастие в изграждането на нов световен ред, за споделено лидерство ще привлича все повече. Потенциалът на КНР се умножава и заедно с платформата „Един пояс- един път“ като енигма на Пътя на коприната ще промени геополитиката и картата на света;
  • „Голямата шахматна дъска“ (върху наследството на Руската империя и СССР) на хладнокръвния Путин за консенсусни и равноправни международни отношения, без глобални претенции на Земята и в Космоса, привлича не по-малко. Тук в мат са хегемонизма, двойните стандарти, войната.

Няма истинска геополитика без катедрално виждане за международните отношения. След Covid-19 ще се конструира нова световна парадигма. В нея, ако САЩ не сменят досегашния си курс ще срещнат най-малко два айсберга и ще попаднат в ситуацията на „Титаник“.

Тенденцията е всеки цивилизационен център и всяка мащабна държава да представят своите големи шахматни дъски и своите правила за игра. Европа също. За да се стигне до общо съгласие за универсална шахматна дъска с общовалидни правила за игра. Къде сме ние? Това е наднормено изпитание за българската външна политика- да сме пешка-жертва на която и да е чужда голяма шахматна дъска или като реални участници в световния шахматен турнир да предложим и отстояваме български варианти, съответстващи на международното право и на най-напредничавите политики на всеобщ мир и сигурност. Изборът ще покаже дали сме обречена или с бъдеще суверенна държава. Първият избор е свързан със сблъсъка на цивилизациите. Вторият избор- с диалога на цивилизациите. Не е трудно да се прогнозира кой ще бъде Цар-Победител!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *