24 май с Деня на българската култура и славянската писменост.

АКСИОМИТЕ В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ДИЛЕМИТЕ ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА Иван Генов доктор по международно право
май 22, 2020
КОЛКОТО ГО ИМА ДЪРВЕНОТО ЖЕЛЯЗО, ТОЛКОВА СА ЗАКОННИ ПОДМЕНЕНИТЕ ИЗБОРНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ГЕРБ
юни 8, 2020
Всики

24 май с Деня на българската култура и славянската писменост.

През 1892 г., големият български писател и общественик Стоян Михайловски, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ който съдържа 14 куплета от които ние изпълняваме само 6 куплета. Като български все училищен химн обаче, текстът придобива известност, когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Историята разказва, че това е станало в Ловеч, в час по пеене. Докато ученик от класа четял вдъхновено стихотворението „Св. св. Кирил и Методий“, композиторът внезапно станал и започнал да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е ударил училищният звънец за края на часа, мелодията била завършена, а учениците я разучили и запяли. На училищния празник я запяли всички.
Така се ражда все училищният химн „Върви, народе възродени“. Той е изпълнен официално за пръв път на 11 май 1901 г. в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. Свързването на датата 24 май с Деня на славянската писменост и българската култура произлиза от това, че след 1916 г., когато в България е установен Григорианския календар като държавен, граждански календар.

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!

Българският език е точен, стегнат, образен, твърд и лесно произносим.Не е необходимо да бъде налаган със сила,с политически похвати,той грабва с точността си и емоциалността си предавана с всяка дума,грабва говорещия и го носи в космоса ,в бъдещето.

Всички които сме учили по някаква причина,други езици,забелязваме колко са ограничени,неточни и сухи,разминаващи се с действителността,говориш едно,чуваш друго което означава трето.

Макар, че българите сме малък народ, то ние сме успели да усъвършенстваме езикът си в най-висша степен.

Пазете го от чуждици!

Честит празник!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *