Какво да се прави?

(Изходът и верният път на Левицата)

Иван Генов

доктор по международно право, социалист

БСП и целокупната Българска левица е в крайно незавидна и незапомнена позиция- на 3-то, 4-то, 5-то място в обществената и парламентарната йерархия. Налаганият ни отвътре и отвън политически бобслей с голяма скорост води към маргинализация. Като че ли почти нищо не зависи от нас- от социалистите.Това е твърде опасна ситуация за България. Трябва да извикаме „Stop!“, да намерим „Изхода“, да начертаем верния път за възраждането на Левицата у нас. Да осъзнаем без всякакво забавяне какво да се прави, за да имаме Думата при определяне съдбата на Отечеството.

Лявото у нас срочно се нуждае от нов мащабен социалистически проект, който обединява максимална палитра от леви партии, леви организации, леви личности. С фокус- БСП. Това не е коалиция с ментор, а равноправен идеен и политически съюз (Леви Обединени Сили) с естествен център БСП. Това не е БСП с няколко плюса, а множество плюсове, укрепващи снагата на БСП и самите себе си. Заедно лявата ни енергия и ефективност ще се умножат. Ще бъдем не само част от хора, но и негов диригент.

Този необходим мащабен проект следва да е правоприемник както на Столетницата, на благоевското идейно начало, така също на историята на всеки един от другите субекти, образуващи Съюза. Досегашното ограничено съвместно явяване на избори е стъпка в правилна посока, но вече е недостатъчна. Обществото трябва да се убеди, че сме мнозинство, че сме трайно интегрирани, че сме Новата Бузлуджа, съчетаваща традицията с модернизма.

Новият ляв проект би следвало да е плуралистичен- от комунистически до социалдемократически възгледи под определящ социалистически, екологичен и граждански знаменател. Червено-зелен граждански феномен. Дискусиите в него са задължителни, но без да превръщат Съюза в братоубийствена арена. Затова са необходими общи принципи и правила. Необходими са червени линии, които да не позволяват новият субект да е само брошка върху овехтелите дрехи на капитализма. Да бъдем наистина социалистическа, а не капиталистическа левица. Левица на съпротивата и алтернативата.

Принципно новият ляв проект ще има бъдеще, ако съумее да се структурира по най-добрия начин. Ако се създадат адекватни управленски и контролни органи на съюзно равнище, а отделните субекти запазят своята относителна самостоятелност, своите ръководства и правото да напускат Съюза. Предполага се общосъюзните решения да се взимат с консенсус. Без да правя паралел ще напомня, че докато ССС? със своите 15 републики отстояваше социалистическия си характер той бе съизмерим с колективния капиталистически Запад и завладяващ пример за много народи.

Отчитайки наследството на класиците и най-новите научни трудове на Славой Жижек, Марк Фишер, Вивек Чибер, Тома Пикети считам, че новият Социалистически съюз за България може да направи успешен пробив в политическата система на страната, ако се ръководи от следните постулати:

Първо. От цивилизационна гледна точка капитализмът е аномалия, агресия срещу мира и труда.Той е аморално обществено и най-вече пазарно икономическо явление, което носи прогрес за сметка на хуманността. Богатството и нищетата (бедността, безработицата, неравенствата) са двете страни на капиталистическия медал. Капитализмът е в интерес само на нарицателния 1%, контролиращ половината от световното богатство.

Капитализмът е обществена патология, която руши публичните пространства и дейности. Превръща човека в античовек, в абсолютен егоист. Капитализмът ежедневно разкъсва обществената тъкан, опорочава свободата и демокрацията. Капитализмът десоциализира хората, лишава ги от сигурност, надежди и мечти, занулява културата и въздига в култ джунглата.

В крайна сметка капитализмът не е последната дума в човешката история. Той няма реално бъдеще.

Второ. Социализмът с присъщия си хуманизъм се отличава с цивилизационно превъзходство на капитализма. В лицето на модерния демократичен социализъм бездушния кризисен капитализъм има очевидна алтернатива. Политическите хоризонти принадлежат на социализма. Само той може да преодолее среса и депресията, съпътстващи капитализма. Единствено той може да осигури благоденствие и сигурност за мнозинството. Социализмът нито е минало, нито е само далечно бъдеще. Той е в дневния ред на съвременния свят- и на Запад, и на Изток. Една от най-търсените думи в гугъл е „социализъм“.

Социализмът очаква своите нови европейски носители и своя повсеместен възход.

Трето. Трудът и интелектът (с трудовия си произход и устрем) са основни ценности на съвременните леви. Социалната база и територия на новия политически субект все повече ще се разширява. Тя включва не само работническия сегмент (трудещите се) и реанимиращия синдикализъм, но и множество нюанси на масовия обществен протест и съпротива срещу капиталистическото статукво и социална несправедливост. Младежите рушат невидимите окови. Те търсят своето щастие.

Нужни са нови форми и начини на решителна борба на труда срещу капитала. Без съглашателства и компромиси. Ако гледаме дълбинно ще установим, че класовата борба не е само спомен, тя е постоянен процес.

Четвърто. Верният път на Новата социалистическа левица е осеян с адекватни и настъпателни многопрофилни политики по целия държавен и обществен спектър. Необходима е убединителна Стратегия и политика в защита на труда и интелекта. Както твърди Марк Фишер: „Антикапитализмът трябва да противодейства на капиталистическия глобализъм със собствена, автентична универсалност“.

Новата възродена левица трябва да разшири геополитическата си територия и арсенала на политическите си инструменти. На първо място да разкъса неолибералната ризница. Левият социалистически съюз следва да намери опора в Държавата с нейните регулации и публични дейности. Това става като се печелят избори- парламентарни, президентски, общински.

Нужно е ясното разбиране, че на ход сме ние- социалистите. Призвани сме да променим хода на историята.