След толкова спасителни години
под пряпорци червени, жълти, сини,
след титанични депутатски схватки,
велики пости, истини в палатки,
след банкови фалити, житни кризи,
след милиарди гушнати мангизи,
след митинги, след люти декларации,
след пълни и частични ликвидации,
след полунощни лидерски вечери –
политзавери при закрити двери,
след гладни, сити и преяли стачки,
след сини плюнки и червени храчки,
след оргия гигантска, ненадмината
с последните останки от родината –
събудих се един прекрасен ден
най-сетне окончателно спасен.

Въздигнат в класа социално слаба,
с един замах спасиха ме от хляба,
подир което – емнали се яко,
спасиха ме от киселото мляко,
от сиренето, боба и суджука,
спасиха ме дори от махмурлука.

С цел българският дух да се повдига
спасиха ме от родната ми книга,
спасиха ме от древната измама,
че без науката,сполука няма –
сполуката е в друга стратегема
и тя е: ТУКА ИМА, ТУКА НЕМА.